Бангладеш е страна, подписала основните международни декларации за инклузивно образование (ИО). През последните две десетилетия тя е приела политики и законодателство в полза на ИО. Съвременната литература сочи, че наличието на узаконени насоки не винаги гарантира практики, които са в съответствие с принципите на ИО. Целта на този документ е да анализира как политиките и законодателството отразяват идеята за ИО в контекста на Бангладеш.Резултатите показват, че политиките за ИО в Бангладеш са заимствани предимно от няколко международни договора и изглежда, че са слабо разбрани от практиците и класните ръководители в страната. Освен това, за да се разбере практиката на ИО, в него се разглеждат и два големи проекта – Програма за развитие на началното образование (PEDP) и Проект за подобряване на качеството на преподаване в средното образование (TQI-SEP), които се изпълняват в страната през последните 7 години.