Целта на тази статия е да осигури по-добро разбиране на идеологическите противоречия между политиката и практиката на инклузивното образование в Бангладеш. Въпреки декларирания ангажимент на правителството към програмата за правата на човека, зависимостта му след обявяването на независимостта от отношенията между спонсори и клиенти, а в последно време и от публично-частните партньорства, отслаби способността му да осъществи решителна реформа. Както твърдим тук, възприемането на неолиберална форма на икономическа рационалност в сектора на стоките и услугите в Бангладеш означава, че философията на “прогреса” сега е в пълно противоречие с философските предпоставки на “приобщаването”. Въпреки “невъзможността” за въвеждане на ” плътна” теория на приобщаването в Бангладеш, ние все пак твърдим, че е възможно да се ” уплътни” ” слабата” теория, която е възникнала по подразбиране. Проблемът за създаването на нова култура на взаимно уважение – вместо на безразличие – е по-широк когнитивно-перспективен проблем, който изисква цялостна преоценка на нашата релационна и ценностна чувствителност.