Инклузивното образование е в центъра на вниманието на политиците след дългогодишно пренебрегване. Включването на хората с увреждания в масовия обществен живот е много пренебрегван въпрос в страна като Индия, където голям процент от децата (около 10 %) се раждат с вродени дефекти. Тези деца с увреждания трябва да се справят с огромни предизвикателства в живота си, за да получат нормално образование. Процентът на хората, които успяват да се интегрират в дейностите на масовия живот, е много по-малък в сравнение с общия брой на тези хора. Децата с физически и умствени увреждания (като аутизъм, церебрална парализа, слухови и зрителни увреждания) трябва да се справят с огромни предизвикателства в живота си, за да получат формално образование. Отношението на масовите училища към приобщаването на учениците с увреждания е изключително разочароващо. Според Закона за хората с увреждания (ЗХУ) всяко дете с увреждане има равно право на безплатно образование в подходяща среда до навършване на 18-годишна възраст. Но колко от училищата в страната всъщност са запознати с този закон? Изглежда, че много малко. Родителите на тези деца трябва да се сблъскват с отхвърляне на всеки етап от своето начинание. Малцина от късметлиите сред тях достигат до по-високо образователно ниво и благодарение на вродения си потенциал понякога блестят ярко. Но дали университетската система разполага със система за подпомагане на тези студенти. Имат ли университетските преподаватели някаква програма за ориентиране за идентифициране, разпознаване на студентите с увреждания и техните специални нужди, специалните разпоредби, които им се предоставят.
Линк: https://www.ijirmf.com/wp-content/uploads/2017/04/201704035.pdf